Ходих до „Майчин дом” всеки ден, това беше ежедневието ми. Сутрин правех плановете си за деня според това кога и как мога да съм там. В началото, преди да се роди Рада, ходех и „отвличах” Диди за малка закуска и понякога вечеря, а след това я връщах обратно. Тя беше като в пансион, в който не се хранеше, а просто пребиваваше. С пазача на бариерата си станахме приятели и дори му ставаше неудобно да ми прибира двата лева, а с портиера си викахме „колега”. Санитарките и акушерките ми се караха, както и докторите, но благословени да са пликчетата със сладки и алкохол, само как абсолютно забраненото се превръща в „айде за пет минути”, когато развееш едно такова пред тях ... но в крайна сметка нямат избор тези жени. Как могат да спрат мъж решен да види жена си? Още по-трудно им стана на жените на 12-ия етаж, където преместиха Диди и Рада след раждането. Е там бях по цял ден и когато не носех пликчето не ме обичаха, но идвах ли с него бях любимия им татко, как само се усмихват акушерките на това вълшебство...

 

Иначе „Майчин дом” си е „Майчин дом”, ако не бяха добрите лекари не знам кой нормален човек би искал да е там. На леглата щом се докоснеш хлътваш, а се очаква там да лежат жени, които или скоро ще раждат или вече са родили. И в двата случая ставането от там е равносилно на геройство... акушерките са всичко останало, но не и любезни, освен с бащите носещи пликчета, но какво от това като жените им са по стаите?! Някак си според мен е нормално на жени, които са родили да им се отделя внимание, да им се казва какво ги очаква или най-малкото да им се покажат елементарни неща за грижата към бебето, е да ама не и в „Майчин дом”... тези жени влизаха по стаите само когато трябваше да се скарат за нещо или по график. Другото време прекарваха в стаичката си където се наслаждаваха на пликчетата донесени от татковците. Ей блаженство е в тази стаичка... сигурно не са добре платени, със сигурност ние сме били поредните минаващи и заминаващи от там, ясно ми е, че трябва да се занимават с доста ненормални, родилки на по 13, циганки родили в трамвай и какво ли още не, но работата им е изключително важна. Кой ако не те може да вдъхне кураж на родилка, кой ако не те може да покаже как се къпе бебе, кой ако не те може да помогне на жена след секцио да стане и т.н., да ама не. Тези жени не извършват нищо от по-горе написаното и не съм много сигурен какво точно вършат...

 

В една от вечерите ми при Диди и Рада, която се оказа и последната им там, двете бяха останали сами в стая, защото бяха изписали другата жена с бебето й. В тази именно, петък вечер, изгоря крушката в банята... отидох аз да съобщя и да помоля да се смени и проведох този разговор с една любезна жена:

-          Добър вечер в 1210 изгоря крушката в банята

-          Аха

-          Ще може ли да се смени?

-          Да

-          Супер, а скоро ли ще стане?

-          Ми понеделник, вторник...

-          Шегувате се нали? Все пак е една крушка, а и е в банята, не може да са на тъмно?

-          Вижте сега, тука е малко по сложно. Попълва се заявка, след това те се преглеждат и обслужват по приоритет. А сега е петък, и електричарите ни не работят събота и неделя...

-          Аз ви говоря за крушка е банята?!

-          ...

-          Вие крушка имате ли тук?

-          Не

-          А ако аз донеса крушка може ли да я сменя?

-          Ама ще можете ли?

-          Ще се опитам ...

-          Е  тогава няма проблем

И така човек, който по принцип не би трябвало да е в болницата в 19:00 часа, трябваше да се погрижи за крушката в банята на „Майчин дом”... сега като се замисля е абсурдно като ситуация, но все пак сме в България...

Преди да излезна и да търся железария реших да се пробвам с „колегата” на входа, той много любезно ми обясни, че след малко ще си ходи, а и е петък вечер все пак, но ако имам шанс долу имало някакви работници можели да ми помогнат (говорим за крушка)!!! ... и така слезнах долу и в една малка стаичка заварих подпийнал мъж, с който проведох следния разговор:

-          Добър вечер, имам нужда от крушка и отверка, защото горе в една от стаите изгоря крушката в банята

-          Аз съм водопроводчик и съм дежурен тази вечер

-          А имате ли крушка?

-          Имам да

-          Може ли да ми дадете и аз ще я сменя

-          Ама така кажи бе, че не ми се ходи нагоре, че ще ме видят и ще ме хванат за нещо. Ей го ония ден една запушила кенефа, друга в мивката хвърлила салата, трета ...

-          Ако имате и отверка, ще съм много бърз

-          Да бе, ще ти дам, свестен изглеждаш. На кой етаж каза е това?

-          12

-          Еййй има там една... аз няма да мога да дойда с теб, че съм дежурен и ако нещо стане трябва да съм тук.

 

В крайна сметка човек, който не би трябвало да е в болницата се оказа в ролята на електричар и то без да са ми дали заявка...

 

Ти не знаеш ли вълшебната думичка, която започва с Ж? Щяха да се строят в две редици за секунди и за два дни да свършат толкова работа, колкото не са за последните две години. Не само за Диди и за Рада, а за всички.

спомени и аз от това място...гледам,че за 12 години не са се променили нещата. Пликчета, крушки, мизерия и пълна липса на отношения...И на това нещо му стои нелепото име-Майчин дом

Ти пък за една крушка сега. Майка ми разказва, че когато съм се раждала, никой не й обърнал внимание сума време, защото по това време давали любимия сериал на сестрите и акушерките и всички се били събрали в сестринската стая да го гледат, пък родилките... да се оправят както могат! Кой ги е карал да почнат да раждат точно по това време! Та такива работи. Само че не е било в Майчин дом, а в друга болница, ама в случая е все тая къде е било.
Да са ти живи и здрави, пък такива неща се случват и после хората си спомнят с усмивка за тях.

Вълшебна дума с Ж, се сещам за Жълтици :)
Иначе да сега е забавно и се сещме с усмивка за там, то така и трябва да бъде, но все се надявам, че тези неща някой ден ще се оправят ...

ама ако са истински, а не само на думи, в комплект с белтъка и черупката и да се мятат силно знаеш къде. уф, че съм бойна днеска.

Да ти е жива и здрава Рада-та и много да те радва :)
А крушката си има опашка, ама това е една друга тема...

Поздрави и да почерпиш по едно в "Арабията" ;)

Ami za6to ne otidohte v Tokuda? Za sledva6toto beb4e radi ste tam

За следващото ще видим къде ще е, все пак ние останахме много доволни от доктор Дяволов в "Майчин Дом", той и беше причината да сме там...

na tazi bolnitsa triabva da ise napravi edna seriozna proverka zashtoto sas mizeriiata tam i sas nekadarnosttasi tezi xora ako moga taka da gi nareka shtiaxa da mi ybiiat bebcheto .