„Е аз го оцених още преди да вземе Оскарите...” ... тази реплика вчера, казана по повод филма „Беднякът милионер”, ме накара да се замисля... губят ли стойност филмите, когато бъдат наградени? Какво се случва с изкуството когато то бъде забелязано и защо е важно да се изтъква кога нещо е било видяно и още повече харесано? Всичко ли което печели награди е стойностно, и ако е така как да приемем казуса с Евровизия? По-малко силен ли е един филм след като е награден и съответно по-слаб ли е ако няма Оскар или някоя друга награда... или тук говорим за начина, по който ние хората приемаме успехите и по скоро как сме успели да ги предусетим, защото какво мога да кажа аз като съм гледал филма след като той обра оскарите, е да имах го свален на компютъра си от месец, но все не намирах време да го гледам или по скоро не исках да го гледам, дали съм предусещал успеха му? Странно е как други коментари ме накараха да не гледам филма „ама то сега ще се гледа по друг начин”? Награденият филм по-различен ли от предшественика си, който е същия но без награда? Променяме ли си гледането на нещо когато знаем, че то е наградено и постигнало успех в областта си? Картините на Пикасо щяха ли да ни харесват толкова много ако бяха нарисувани от Тодор от село Гомотарци например? По-лесно ли се приема нещо, което е общо одобрено и след това ние да кажем „Е аз го очаквах...” ... „Успехът прави известни престъпления да изглеждат почтени”, е казал Сенека, то тогава успехът в изкуството какво прави с онези постигнали го и още по-интересно какво прави с онези, които са го оценили предварително? Всъщност има ли значение кога сме видели и оценили нещо или всъщност за нас е важно да сме част от групата, а не извън нея не харесвайки изкуството одобрено от нея...

Хората харесват ли поредния сезон на Биг Брадър, сега ВИП Брадър? Знам, че не харесваха предишните сезони, но пък не спираха да го гледат и това ако не е прецедент... защо за едни неща ни е срам да споделим, че харесваме и следим, макар всички около нас също да ги следят, но нали някой някъде е казал, че това е пошло и нас ни страх да не ни заклеймят или какво?

На мен ми харесва това, което ми харесва и не ми харесва защото на другите се харесва, а по скоро, защото аз съм се харесал, че съм го харесал такова каквото е тогава когато е било и не защото някой ми е казал, че така би било добре...

Ей така като почна да чета собствените си мисли, написани от друг, ми става бодро на душата, че не съм сама на плажа;) Хората са стадни, знаеш. И много често харесват неща, защото някой друг им е казал, че са хубави. Но за закърнялата сензитивност ще си говорим друг път;)

estrella - добре, че поне някой ме разбира :)